След публикуването на една снимка от подготовката ни за сеитба тази есен, доста хора се зачудиха на поредната нестандартна технология, която въвеждаме в стопанството, а именно вкарването на есенното подхранване и по-специално на фосфора със сеялката. Но колкото и ексцентрично да изглежда, никога не правим нещо преди това да е изследвано и калкулирано на дълго и на широко.
Аз лично от доста време се занимавам с въпроса за правилния начин на хранене на растенията. Но освен желанието ни да е правилно, имаме още няколко цели, които трябва да постигнем, а именно - есенното торене за нас трябва да бъде по-икономично, по-прецизно и по-ефективно.
1. По-икономично. Сеялката ми (John Deere 1890/1910) събира 9-10 тона тор в бункерите и е широка 12.2 м, което е на половина на стандартна торачка, но пък два пъти по-широка от стандартна дискова брана. Разхода на гориво е около 300 мл/дка. С едно зареждане покриваме 600-650 дка, което е достатъчно за цял ден работа. Няма зареждане на полето, няма транспорт, само един човек и един трактор. Пресметнете колко би струвала алтернативата - торачка с трактор, дискова брана с трактор, транспорт също с трактор, челен товарач и за всички тях - механизатори! Пресметнете ги. А времето, моточасовете и заплатите? След разхвърлянето - дисковата брана за колко време ще успее да ги зарови и то с поне 600-800 мл/дка гориво? Това е голям фактор, но не е основната причина да го правим.
2. По-прецизно. Разполагаме с най-прецизната торачка с всички екстри/от 7 години/ - кантар, самокалибриране, секционен контрол с GPS, особено полезен при неправилна форма на парцелите, връзка с интернет за достъп до база данни с настройки за почти всички торове и т.н. А също така не познавам човек, който да си е играл с настройки колкото нас - тарелки на всеки 4 метра, тегло, гранулометрия и т.н. За всеки тор. И при всички усилия ние лично не успяхме да постигнем 90% равномерност на разхвърлянето, което се получава като нормално следствие от чисто физичните свойства на тора и законите на аеродинамиката, а това води до така наречените “стадиони”. Със сеялката имаме 99%. И то всеки път. Без настройки и калибрации. А за окрайчването да не говорим. Там повишаването на точността е повече от два пъти и то без загуби извън блока. Ако сте се чудили защо в края на блока винаги е по-слабо - това е едната причина, другата е утъпкването от безразборното движение на машини. И това е голям фактор, но пак не е основната причина.
3. По-ефективно. Дори и да успеете да направите точки 1 и 2 с торачка и дискова брана и да постигнете високи точности и безумни икономии, сте обречени на по-ниска ефективност от гледна точка на усвояването на тора. Дисковата брана, ако работи на 15 см, получавате относително равномерно разпределение на тора в целия този слой от 0 до 15 см. При ниската подвижност на фосфора, той ще си остане там. Семената се сеят на 5+ см и корените “обикновено” растат надолу, т.е. ще ползват само част от него. Но по-големият проблем е когато дойде пролетта, а както знаем нуждата от фосфор и калий се увеличава драстично след вретенене при пшеницата, но по същото време температурата се повишава и горните 5-10 см от почвата изсъхват. Ако изсъхнат до 5 см - една трета от тора е недостъпен, ако изсъхнат 10 см - две трети. При полагането на тора на 15 см дълбочина и с малко помощ от дъждовете, тора ще остане в хоризонт, който е по-вероятно да остане влажен през месеците Април и Май, дори Юни. Замислете се, че затова много от професионалистите при царевицата използват стрийп тил и предварително вкарват тора под корена на растениетона 20-25 см. Това което правим ние със сеялката си е чист стрип-тил. Видно е че и това е голям фактор, но все още не е основната причина.
Тук трябва да вмъкна, а може би трябваше по-рано, че ние се опитваме да практикуваме земеделие без обработки или така познатия НОУ-ТИЛ. Но дори и да обработвахме, пак щяхме да използваме този метод. Така че не мислете че ние нямаме друг вариант. Имаме - сеялката позволява са сложим тора заедно със семето по време на сеитбата. Така бихме спестили още повече т.е. ще сме по-икономични, но няма да покрием изискването за ефективност, защото тора ще е на 5-6 см заедно със семето, което ни води до следващата точка.
4. Засоляването. И тук вече стигаме до последната и лично за мен основната и най-важна причина за използването на този метод, а също защо решихме да не слагаме тора заедно със семето в един ред - поради засоляването. Всеки един тор е вид сол. Без изключение и независимо от формата. Поради тази причина, добавен в почвата, всяка една солна молекула се свързва с четири водни молекули около нея и така тази вода става недостъпна за растението. Разбира се, че семената имат определен толеранс към добавянето на тор в реда, но когато сеем есенниците в повечето случаи влагата е силно ограничена, а с добавянето на тор в реда на семето, проблема се усилва многократно. Това е и причината също така да съм против добавянето на различни добавки при третирането на семената. Само не ме разбирайте неправилно - не съм против тези продукти и още по-малко на добавянето на тор - основен или стартерен. Просто през последните години сушата през есента е причина за лоши посеви и дори за пропаднали площи и запазването на цялата налична влага за семената е наш приоритет. Пък и всички знаем, че до 2-3 лист, растението се храни само от семето, така че допълнителното му обременяване с каквото и да е си е жив стрес за него. След това, добавете каквото ви душа иска. Без глупости разбира се.
Като допълнение към тази точка задължително трябва да споменем и разликата в толерантността на всеки вид култура към количеството тор /сол/ в реда на сеитбата. Чувствителността при различните семена варира много, но затова има таблици и изследвания, можете да ги потърсите. Стандартно по-малките семена са по-чувствителни от големите, но има и изключения. Проблема идва когато трябва да добавите повече тор на декар от това което семето ви може да понесе.
Напълно съм наясно, че всяка технология си има и плюсове и минуси. Който вкарва тор с обработка, получава положителния ефект от незасоляването, но губи от първите три точки. При полагането на тора със сеитбата пък се получава обратното - първите три са ОК, но от четвъртата губи. И така стигнахме до това решение да полагаме тора със сеялката. Разбира се има и сеялки, които имат отделни дискове за торене и сеитба, което е много хубаво, но при тях също има потенциален проблем. Първо - имат ли способността да вкарат тора на 10-15 см дълбочина и втория проблем е, че при тази мини обработка се получават пукнатини в почвата и ако диска за сеитба минава близо до следата на тора, част от семената пропадат в тези пукнатини в резултат на което имате загуби при поникването. Само да спомена за колегите с комбинирани сеялки с органи за обработка отпред - прочетете си ръководствата! Там изрично пише, че обработката трябва да е максимум 1 см по-голяма от дълбочината на сеитба, иначе се получава точно този ефект - семената пропадат в микро пукнатините в резултат на което имате неравномерен посев със загуби при поникването.
В заключение - желанието ми е да помогна на тези, които се интересуват като им предоставя различна гледна точка, а и може би малко знание придобито с много четене и опити. Всеки обаче трябва сам да прецени кое е подходящо за него, с каква техника разполага и да направи малко сметки с калкулатора.
Успех!
Comments