Търсене

КОЕ ОПРЕДЕЛЯ ДОБИВА?

От известно време един въпрос не ми дава мира. Кое в крайна сметка определя добива, който получаваме? Би било наивно да мисля, че фактора е само един, но тогава кои са основните фактори и какъв е дела им в определянето на добива. Ще започна веднага. Основните фактори са - вода, наличие на хранителни елементи, слънчева светлина и температура. Върху вторите две изобщо не можем да влияем, затова ще се съсредоточим върху първите. Най-интересното е, че те отговарят за около 75% от потенциалния добив. Всички останали - болести, плевели, неприятели и други определят не повече от 25% от крайния резултат. Защо тогава ние отделяме толкова време и усилия на по-незначителните неща, а в същото време пренебрегваме главните. Явно и тук принципа 80:20 работи в пълна сила.



На първо място, както всеки би предположил, е наличието на влага. Тя определя около 50% от добива. 50%!!! А, ние се борим всячески с нея, когато орем, дисковаме, чизеловаме и какво ли още не преди да посеем, а после с трепет очакваме нейното завръщане. Старите агрономи казват, че най-добре се сеело на сухо. Да, но не забравяйте, че това са технологии на 50 години и дори повече. А не е ли по-добре да положим семето във влажна почва за да започне веднага развитието си? Няма ли това да ни осигури далеч по-равномерен посев? Не е ли това нашата цел? Вече има достатъчно изследвания и всички знаем колко е важно дружното и равномерно поникване и какъв ефект има това върху добива. Ще кажете че е трудно? Разбира се, че е. Ако беше лесно всеки щеше да го прави. Това, което искам да кажа е, че трябва да се борим да запазим всеки литър вода с който разполагаме, защото това гарантирано ще ни осигури повишаване на добива повече от всяко друго нещо. Но сеитбата е само началото. Запазването на влагата в по-голяма степен обаче се определя по време на самата вегитация, както и по-дългото запазване на водата след всеки паднал дъжд. За тази цел трябва да използваме доброто старо мулчиране с растителен остатък. Методите са много и според технологията на стопанина - директна сеитба върху остатъците от предишната култура, междинни култури или пък сеитба на покривни култури в междуредието при редови култури - със или без терминиране. Могат да се измислят различни начини, но целта е една - запазване на влагата посредством изместване на границата с въздуха далеч над почвата. Интересното тук е, че примерно сламата от пшеницата, работи много по-добре като изолатор, когато е изправена, отколкото когато е воалирана или нарязана, защото граничната зона почва/въздух става по-голяма. Според изследвания на ФАО, голата почва може да губи до 8 литра вода на ден, като покрита почва с 500 кг/дка растителен остатък, губи само 1.8 литра при същите климатични условия. А знаете ли, че средно 1 литър/кв.м. отговаря за 1.5 кг/дка добив от пшеница? И така се полувава, че в топъл ден от непокрита почва загубата на влага може да ни струва до 9.3 кг/дка добив! Искам да ви споделя, като непрофесионалист, че новата дума която научих през седмицата е "евапотранспирация". Отне ми три дни, но я запомних :-). Колегите, които се занимават с капково напояване са до болка запознати с нея, но защо ли на нас зърнопроизводителите ни е чужда. Това е термина който се занимава както с изпарението на водата от почвата - евапорация, така и с транспирацията - водата, която растението усвоява от почвата, а заедно с нея и всички необходими хранителни вещества, а после транспирира през зелената си маса. Извода и целта ни са колкото очевидни, толкова и простички - да направим каквото зависи от нас за да предпазим влагата от изпарение и да я пренасочим към растенията, които ще ни донесат допълнителен добив от всеки транспириран литър. Не забравяйте - по 1.5 кг на декар.


Другият фактор определящ добива е наличието на хранителни вещества. Според статистиката отговаря за 25% от добива. Всички вече сме до болка запознати с бъчвата на Либлих и затова тук няма да обсъждаме факта, че растението се нуждае от всички хранителни вещества - това ни е ясно. По-интересното според мен е как точно да ги осигурим, как да ги запазим, има ли алтернативни методи на хранене и как това да стане по-евтино за да е по-рентабилно. Първо искам да започна с една от моите любими теми, а именно продажбата на сламата. Мили колеги и колежки, освен ако я прибирате за да изхранвате своите си животни, това е една от най-големите финансови загуби които можете да понесете. Причината да го усещате като печалба сега е защото вредата е дългосрочна. Количеството хранителни вечества които изнасяте е умопомрачително, но по-големия проблем е, че драстично намалявате органичното съдържание на почвата си, храната за микроорганизмите и много, много органичен въглерод, който е от първостеопенно значение за бъдещите ви добиви. Да не говорим и за това, че почвата ви остава гола, което води до високи нива на изпарение на влагата както и загряването и до температури, на които се пече гювеч. Помните ли - 1.5 кг добив на декар за всеки загубен литър вода. Снижаването на органиката в почвата, също води пряко до по-ниската и способност да задържа влага, така че дъжда който чакахте така дълго, ще си замине по каналния ред. Всеки 1% органика задържа в почвата по 20 литра вода на квадратен метър. Сега си направете сметка какъв е капацитета на вашите полета и ще стигнете до отговора за намаляващия добив и разтящата суша. Аз знаете ли какво показват проучванията за азотното торене през годините? Поради постоянното намаляване на процента органика в почвата, количеството на добавения изкуствен азотен тор се е увеличило 10 пъти за последните 50 години, а средния добив само 3-4 пъти. По интересното обаче е, че за да запазим текущите нива на добив след 20 години, ще е необходим 40% повече изкуствен тор. И всичко това се дължи на ... правилно познахте - постоянно намаляващото съдържание на органична материя в почвата. До този момент актовното изчерпване на органиката снабдяваше допълнителния азот нужен на културите, но нивото му поголовно пада в следствие на високите добиви, обработките и изнасянето на растителния остатък. А какво можем да направим ние?


Логичния отговор би бил - да работим върху повишаването на органичната материя. Това, както знаем става само с отглеждането на покривни, междинни и втори култури, органичната маса на които да бъде връщана в почвата според технологията на всяко стопанство - заораване или като мулч на повърхността. Втория вариант е моя личен избор, но всеки сам трябва да го определи за себе си.


Тук искам да спомена и моите добри приятели - продавачите на бактерии. Едно важно уточнение - аз съм голям привърженик на този вид технологии. За мен поддържането и развитието на биоразнообразието в почвата е от изключително голямо значение и съм убеден, че това е бъдещето на земеделието. Проблема който според мен се получава при някои от фермерите, подтикнати от търговците на бактерии, отиват в другата крайност и отричат всичко постигнато от индустрията до момента и искат да се върнат 100 години назад във времето. Да съгласен съм, че високата концентрация на агро химията и изкуствените торове увреждат биологията в почвата. Тук спор няма и аз съм на страната на биологията, но също така съм убеден, че истината е в обединеното използване на биологията и новите технологии. Най-простото обяснение е във факта, че преди 100 години, когато всичко е било биология и е нямало отрови, добивите далеч не са били по 1 тон на декар. Ще опитам накратко да обясня принципа на работа на почвената биология, без да претендирам за изчерпателност и без да навлизам в детайли и частни случаи. Като цяло дейността на “подземния свят” е точно обратна на тази на надземния. Над повърхността , благодарение на слънцето и водата, в растенията се случва чудото на фотосинтезата - от неорганични елементи се получават органични. Всяко растение е фабрика за органика. Така че чувставйте се фабриканти! Под почвата, от друга страна, се случва точно обратното - органиката се конвертира обратно в неорганични елементи от почвената биология, а с резултата от този труд се хранят следващите растения. Това и децата го знаят. Но това, което искам да ви кажа е следното: първо - че ако извличаме повече органика от почвата отколкото връщаме, този “портфейл” рано или късно ще се изчерпа. Второ - микроорганизмите са способни само и единствено да конвертират неусвояеми хранителни вещества в усвояемата форма, но също и с определена скорост. Изследванията показват, че в зависимост от почвата и атмосферните условия, тази скорост е от 2 кг до максимално 8-10 кг азот на година на декар. Добавянето на специализирани бактерии частично ускорява този процес, но не забравяйте, че те “бъркат в същия портфейл”, просто ускоряват източването му. Да, при някои има още години за точене, но при повечето от вас земята е собствена. Реално сега взимате на кредит от децата си. Другия тънък момент с бактериите е, че те не могат да удовлетворят нуждата от азот по време на бурната вегитация на културите. Пак същите учени са сметнали, че темпото на минерализация е около 8-9 пъти по-бавно от скоростта на усвояване на азота в активната фаза. И тук на помощ идват минералните торове. В нужния момент, в правилната фаза и най-вече правилната доза. Друг метод, който аз харесвам, е употребата на азотфиксиращи култури, с които в момента правим поредица опити с отглеждането им преди, по време и в основната култура, с цел подпомагане на храненето и формирането на жив или терминиран мулч. Но за това някой друг път като има снимки и повече данни. И още едно нещо искам да допълня - пръскането с бактерии е за почвата! Те нямат място върху листата. Ултравиолетовите лъчи просто ги унищожават, както и липсата на влага. Те работят само в почвата и около корена в ризосферата. Но и за да работят, на тях също им трябват определени условия - влага и температура. Тук мулчирането пак има позитивен ефект и върху двете - запазва влагата и пази от силното слънце, премествайки граничната зона над почвения слой. Само за информация - биологичната активност в почвата спира при достигането на 28 градуса. Дори и при 15-20 градуса температура на въздуха, почвената температура на слънце спокойно достига тези гранични нива. Тогава и най-всеотдайните бактерии не помагат, както и най-скъпия тор не може на бъде усвоен. През лятото в незащитена почва горните 10 см стават непродуктивни. Замислете се сега в кой слой сте положили най-много хранителни вещества и съответно къде са концентрирани корените на растенията и пак си отговорете на въпроса заслужава ли си труда по мулчирането.


Основното ми желание тук е не да умаловажа значението на продуктите за ПРЗ. Те твърдо имат своето място в земеделието. Моята цел е да покажа, че трябва да гледаме на всички тези методи (мулчиране, тор, бактерии, продукти на ПРЗ и т.н.) като на инструменти, а не като на крайни решения. Трябва да ги използваме според нуждата и ситуацията, а не да взимаме крайни решения и да отричаме всичко останало.


За това и в помощ на изчисленията за торене създадохме калкулатор за изчисляване на необходимия азотен тор при пшеницата, със отчитане на потенциялния добив, но взима под внимание протеина който търсим, както и валежите, които очакваме. Надявам се да ви е от полза. Адрес на калкулатора: https://www.rematrade.bg/kalkulator

763 преглеждания