Преди години, когато земеделците осъзнахме, че само с азот не става но и фосфора и калия не са достатъчни, започнахме да обръщаме внимание и на другите елементи. Тогава запознати ни убеждаваха, че сяра в почвата и въздуха има предостатъчно, извърляна от индустрията, двигателите на автомобилите, а също и от всички печки на село, които горят дърва и въглища. Така е било, но до началото на 90-те години. След това всички изследвания показват резкия и драстичен спад на наличната сяра в почвата. Без да претендирам за изчерпателност по темата, бих желал в следващите редове да ви запозная с нещата, които аз съм научил за ролята на сярата в отглеждането на пшеница, как да открием липсите, как и кога да я внесем с най-голям ефект, както и какво друго влияние има тя по отношение на другите елементи в почвата.
Според всички справочници сярата е основен хранителен елемент необходим за развитието на растенията, оказващ ключово влияние върху редица процеси като синтеза на аминокиселини, ензими и клетъчната структура.
Първото нещо, което трябва да запомним е, че сярата е елемента, който най-лесно се измива от почвата. Много повече от азота. За разлика от него, липсата на сяра се познава по избледняването на най-младите листа, а при липсата на азот избледняват най-старите. Затова и запасяването с нея е много трудно. Единствения добър начин за запасяване е разхвърлянето на елементарна сяра или бентонит с торачката. Така тя трудно се измива и постепенно, но постоянно захранва почвата. Проблема е ограничената и наличност в България и ако успеете да се снабдите - действайте. По-надолу ще разгледаме защо. Като запас в някои почви тя присъства във формата на гипс в по дълбоките слоеве, което пък я прави недостъпна за растението в началните фази на неговото развитие. В почви с нисък коефициент за катионен обмен, като песъкливи почви или такива с нисък процент органично вещество, сярата се измива много бързо и лесно. Особено през есенно-зимния период при наличие на обилни дъждове или снеготопене. Това прави внасянето и в началото на стопанската година икономически неоправдано. След като редовно започнахме да правим почвени и листни анализи, установихме че почти винаги сярата е от 5 до 15 пъти под нормата което прави този елемент един от най-ограничаващите добива. И всичко това въпреки факта, че вече няколко години използвахме карбамид със сяра /Амидас/ за зимното подхранване на пшеницата. Наистина много добър продукт, но разбира се, че както повеляваше традицията, ние го разхвърляхме върху сняг или замръзнала почва, което си беше глупост от наша страна. За справка вижте Торене по никое време в нашия блог. Всичко описано там за азота важи много повече за сярата. Въпреки че от атмосферата получаваме по 0.6-0.8 кг/дка сяра на година, измиването на органична сяра от почвата може да достигне от 2 кг до 8 кг на година /при наличие/. При направени опити за три последователни години за есенно подхранване, загубите на сяра от Амониев Сулфат достигат до 72-95%, но от елементарната сяра те са само 7-30%. Така липсите са достигали до 3.5 кг/дка при АС и до 0.7 кг при Бентонита. Всичко това ни показва колко подвижен елемент е тя и колко внимателно трябва да планираме нейното приложение за да не стигаме до остри липси, а от там и до намаляне на добива. Затова подхранването със сяра трябва да става на пролет, когато имаме вече активна вегитация. Минималното насищане със сяра в почвата, което трябва да постигнем е 15-20 ppm, за предпочитане е 30 ppm. Моят съвет е тя да се внася с пролетните азотни подхранвания. Ако торите два пъти, добавете сяра и към двете. Но ако ще торите един път със сяра, то задължително я добавете към първото. Рано на пролет в края на братенето нуждата е най-голяма, като така ще има и запас за вретененето. За добър добив от пшеница са ви необходими 3.5 кг сяра актовно вещество на декар, което прави трудно внасянето и еднократно. Моят съвет е да вложите около 5 кг на декар разделено на две подхранвания. Идеалното съотношение АЗОТ:СЯРА е 7:1 за да бъдат качествено транспортирани и усвоени веществата. Всичката добавена сяра над тази концентрация няма да бъде излишна, тя има друга роля.
Освен културите, бактериите също имат голяма нужда от сяра, особено при разграждане на растителните остатъци. Но съществува още един изключително важен аспект, който е много малко известен. Това е способността на сярата да се свързва и по този начин да измива минерали /катиони/ в почвата, които са в излишък. Основно това са Ca и Mg, но също и Na и B. Два килограма сяра се свързват и отмиват един килограм калций или магнезий. Така почви с излишък на някой от тези елементи могат да бъдат отново балансирани. Интересното е кога кой елемент се измива. За да бъде измит магнезия, който по-често е в излишък, насищането с калций в почвата трябва да е над 60%. Ако добавите виста сяра или гипс към почва с Ca< 60%, сярата ще се свържи с него и ще го изнесе. За това първо варувайте /с не почете от 1 тон на дка/ за да увеличите съдържанието на калций в почвата до идеалното 68-72%. След това разхвърляйте гипса. Така сярата в него ще се свърже с излишните катиони и ще ги отмие, а калция ще заеме тяхното място в катионовия баланс на хумуса и глината. Така ще постигнете по-добър баланс на веществата в почвата. За ползите и вредите от малко/много магнезий в следващата статия.
И сега само за тези, които четат материалите до край - най-интересните и важни за мен следствия от подхранването със сяра. Първото е за производителите на хлебна пшеница. Употребата на сяра е задължителна за увеличаването на протеина и глутена в зърното. Сярата се съдържа в аминокиселините, необходими за играждане на протеините, които интересуват хлебарите, така вашата пшеница ще струва повече на пазара, а от там и повече приходи за вас. Второто е за производителите на силажи и сенажи. Трудно ще го повярвате, но употребата на серни торове, многократно подобрява вкуса и прави силажа силно предпочитан от животните. Затова за предпочитане е да използвате сулфатни торове, особено Калиев Сулфат.
Тук трябва да кажа, че това важи за всички плодове и зеленчуци, така че смело добавяйте сяра при торенето за вкусни компоти и салати.
Comments