Земеделски Форум

Толкова са нужни за развитието на всеки нов лист при пшеницата. Тази година в голяма част от страната положението е меко казано "по-назад от обикновеното". Заради закъснелите дъждове житните култури поникнаха тогава, когато вече трябваше да са в активно братене. Не е за първи, не е и за последен път, но въпроса е как можем да им помогнем и как да планираме подхранванео. Надеждта ни в момента е зимата да бъде топла и влажна, което да помогне на посевите да наваксат изпуснатото време. Към днешна дата нашите посеви с пшеница са в начало на трети лст. Потърсихме снимки когато пшеницата беше в начало на втори и се оказа че са изминали точно 30 дни. За това време сме натрупали 122 градус дни, значи средно по 4.1 г.д. за всеки изминал календарен ден, а имаше периоди с минусови температури. Гледайки прогнозата за следващите две седмици, времето определено ще се затопля, поне през пътвите 10 дни с температури за регион Пловдив до 12 градуса и нощни до 6 градуса. Това означава, че вегитацията ще се ускори. По най-прости сметки среднодневно ще получим между 7 и 11 градус дни. Ако прогнозата е вярна, след 7-10 дни може да настъпи фаза братене. Това е момента в който можем да започнем с подхранването на житните култури. Важното е, ако искаме максимално да наваксат изоставането, да не ги оставяме лишени от хранителни вечества. Ако сте подхранили със сеитбата, най-вероятно посева няма да остане гладен, ако ли не, добре е да се замислите да помогнете братенето. От сеитбата до края на братенето, обикновено края на месец март, житните се нуждаят от 7-8 кг азот на декар, обикновено достигайки GAI 2 (индекс на зелената маса). Но до началото на братенето растенията се хранят почти изцяло от запасите в семето. Значи почти всичкия азот е нужен по време на братенето. Ако предположим, че в почвата от минерализация имаме налични 2-5 кг азот, значи ние трябва да добавим около 3-4 кг за да осигурим добро братене. Какво и как ще използвате решавате вие, важното е да помогнем на посевите да бързо да наваксат. Само не забравяйте, че някои видове торове предразполагат за големи загуби в този момент. За повече по въпроса прочетете за възможните загуби от зимното торене

Първия път когато чух думата “нематода” беше през пролетта на 2015, когато в блоковете с пшеница единични растения започнаха видимо да изостават в развитието си, листата им жълтееха и постепенно вехнеха. Тогава първо предположихме, че причината е ечемичено вджуджаване, но след взимане на проби и изследване във ВСИ Пловдив, се стигна до заключението, че корените на растенията са нападнати от немадота. Именно затова когато видях снимката по-долу бях изключително възхитен, както и разбрах че сами сме си докарали въпросното положение. На нея виждаме как микоризата хифа образува така наречените примки с които буквално лови паразитиращите нематоди, които нападат корена на растението. След което прониква в тях, полага вътре своите спори и така не само изяжда вредния неприятел, но неговото тяло служи за инкубатор на следващото поколение на гъбата. Затова мисля, че тази тема е изключително важна за нас като земеделци, защото съществуват напълно естествени системи за борба с нашите проблеми, но трябва да ги познаваме, уважаваме и изграждаме.