Торене. Също по никое време.

Да торим ли сега или вече сме закъсняли? Този въпрос измъчва повечето български земеделци. Особено ако видим, че колегата вече го прави или дори е приключил с този древен български обичай. И така обзети от страха да не се прекараме и да не изпуснем "замръзляка", се втурваме още по тъмно. А страха да не закъснеем е по-голям от здравия разум и дори от нуждите на посевите, затова ние навиваме часовниците и се включваме в редиците на активно практикуващите този спорт. Затова и аз след дълго слушане, наблюдение и спорене с "вещи" по въпроса хора, дръзнах да проуча този въпрос, който е най-актуалната тема в момента.

Та има ли загуби от зимното торене? Разбира се че има, при всяко торене има загуби. Въпроса в случая е какво можем да направим ние и какво трябва да знаем за да ги намалим до минимум. Все пак храненето е най-скъпия компонент от себестойността на зърнените култури, като изключим наема на земята в някои региони разбира се, но този проблем сами сме си го докарали и е тема на отделен разговор.

Започнах проучването от различните видове азотни торове. Не може да живеем в 21 век, тракторите ни да имат автопилот, да получаваме данни за нивите и прогнозата в реално време, а да няма по-съвременен метод за хранене на растенията свързан с изследване на загубите. Тук няма да навлизаме в подробности за продуктите, които са налични на пазара защото не искам да правя реклама на която и да е фирма за торове, а да споделя наученото от мен с колеги земеделци за принципите на приложение. За какво да внимаваме, какво да избягваме и нещата с които да се съобразяваме. Иначе всички си имаме глави на раменете и всеки сам ще реши какво и как да използва в своето земеделие

ОСНОВНИ ВИДОВЕ АЗОТНИ ТОРОВЕ:

1. УРЕЯ (46-0-0)

2. Урея Амониев Нитрат или УАН (32-0-0 или 28-0-0)

3. Амониев Сулфат (21-0-0-24)

4. Амониев Нитрат (33-0-0)

5. Калциев Амониев Нитрат (27-0-0)

Всички съдържащи амоняк торове, включително оборския имат потенциал за загуба на амоняка поради газифициране и изпарение. Нашия фокус в момента е върху самите загуби поради изпарение от УРЕЯ или течен тор съдържащ урея - УАН. Това са най-използваните торове и поради това най-често са обект на изследване по отношение на загубите от тях. Най-големите загуби при тях се наблюдават в през втората и третата седмица от тяхното приложение. А ето и основните фактори, които са предпоставка за загуби по време на приложение на тора.

УСЛОВИЯ С ВИСОК РИСК.

1. Влажна почва или силна роса

2. Високо pH на почвата (>7.0)

3. Висока температура на почвата - над 20 градуса по Целзий

4. Замръзнала почва. Да, замръзнала почва!

5. Снежна покривка

6. Дебел слой растителен остатък или зачимяване (тук да внимават безорните технолози, a.k.a. No-Till-ърчетата :-)

7. Нисък катионно-обменен капацитет на почвата - основно песъкливи почви.

8. Почви със слаб "буфер" - ниско органично съдържание, ниско бикарбонатно съдържание, висок процент пясък.

УСЛОВИЯ С НИСЪК РИСК

1. Суха почва

2. Ниско pH на почвата (<6.0)

3. Студена до хладна почва.

4. Гола почва.

5. Почва с висок катионно-обменен капацитет

6. Почви с добър "буфер" - Високо органично съдържание, високо бикарбонатно съдържание, високо съдържание на глина.

Ключа към намалянето на загубите е внимателното планиране и избора на правилната технология, чрез която азота най-бързо да стане част от почвения комплекс. А както знаем няма две еднакви години, следователно няма универсална рецепта. Което пък прави нещата интересни и дава предимство на тези, които искат да вложат поне малко труд и мисъл в работата си.

Торенето с карбамид върху суха, влажна или заснежна почва ще ви коства между 3 и 44% от активното вещество.

И така. Загубите от изпарения са най-малки, дори никакви при Амониевия Нитрат. След разхвърлянето му по повърхността на почвата, концентрацията на амоняк във въздуха почти не се отличава от тази на контролния парцел. Подобни са и резултатите при Калциевия Амониев Нитрат, което ги прави изключително подходящи за пролетно подхранване. Между другото, в САЩ и някои други държави Амониевия нитрат е спрян от продажба поради възможността от него да се правят бомби. Така че ние засега сме добре и все още имаме евтин източник на Азот.

При Амониевия Сулфат нивата на загуби са по-големи особено при почви с високо съдържание на свободен калций (над 15%) защото сулфата се разтваря много по-бързо в калциев карбонат, което също увеличава pH-то на почвата, а от там и загубите. Затова е добре Аминиевия Сулфат да се използва при почви с pH под 7.0, защото в тях няма калциев карбонат.

При торовете съдържащи УРЕЯ обаче нещата стоят по друг начин. При разхвърлянето на карбамид по повърхостта на полето между Октомври и Април, загубите могат да достигнат 44% , като средните са 18%. Ниски загуби можем да очакваме само при торене върху суха почва, не повече от два дни преди падането на 30 литра дъжд. Обратното обаче се среща доста по-често. Най-големи са загубите когато се тори върху влажна почва, включително такава покрита със сняг или лед. Особено ако след това завали лек дъжд или започне бавно топене на снега и леда. Тогава между втората и третата седмица от торенето загубите достигат около 40%. От леката влага гранулите се разтварят, но понеже почвата е наситена с вода, тя не може да поеме повече и единствения път на образулалия се газ е нагоре. За да може карбамида да се разтвори и да се транспортира в дълбочина са необходими минимум 15 литра дъжд. Друг проблем който се явява при разхвърлянето на карбамида е рязкото повишаване на pH на почвата около гранулата, а високото pH многократно ускорява процеса на газифициране. Също така при наличието на вятър, особено силен, драстично се увеличава изпарението на амоняк. Още - затоплена от слънцето влага по повърхността на почвата не може да задържа в себе си амониевия газ, което също води до силно летливи резултати. И все пак има начини за ограничаване на загубите, дори няколко. Да се тори 1-2 дни преди дъжд от минимум 15 литра или да се полива с дъждовални инсталации. Друга възможност е да се инкорпорира в почвата на поне 5 см, което при житен посев е практически невъзможно. Също може да се използва карбамид третиран с някакъв инхибитор (n-butyl) или добавянето на NBPT, което освен че намаля образуването на газ, също така предпазва от повишаване на pH около гранулата, допълнително намаляйки загубите.

От друга страна течния тор UAN има по-малък потенциал за загуби от гранулирания. При прилагането му с пръскачка той образува тънък филм по почвата и така запазва концентрацията ниска, което не променя разко pH-то. В допълнение 1/4 от него е в нитратна форма, която не може да се изпари и веднага е налична за усвояване от растенията. И въпреки това загубите могат да достигнат 12-15% ако тора не бъде пренесен в почвата от дъжд до 3-4 дни. Интересното е че ако прилагаме UAN + S, загубите могат да нараснат драстично при липса на дъжд в сравнение с обикновения UAN. Затова е желателно да се следи внимателно прогнозата на времето и правилно да се планира прилагането на всички УРЕЯ съдържащи торове. Другите възможности за ограничаване на загубите са като при гранулирания карбамид. Едната е UAN-а да бъде инкорпориран в почвата, но за това е необходима специализирана техника. Другата е използването на химически инхибитори за стабилизиране, които в течния тор се добавят лесно. Хубавото е, че някои производители на UAN добавят такива инхибитори още в завода, което прави задачата ни за избор по-лесна.

КАКВО ДА ПРАВИМ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАГУБИТЕ ОТ КАРБАМИД

1. Избягване на внасянето при наличие на фактори с висок риск.

2. Инкорпориране в почвата до 2 дни след торенето.

• Обработка минимум на 5 см

• Дъждуване с над 15 литра на квадратен метър

• Дъжд, но минимум 12 литра от един валеж

3. Подпочвено полагане на поне 5 см

4. Добавяне на инхибитор при повърхностно приложение

5. Употрена на карбамид с контролирано освобождаване

6. Използвайте алтернативни източници на азот - UAN, CAN, Амониев сулфат.

Другото голямо решение за намаляне на загубите е да отложим внасянето на тор при житните култури в последния възможен момент - последния дъжд преди началото на пролетната вегитация когато културата наистина има нужда от азот. Добре звучи, но е трудно да се предвиди. И така решението какво ще използвате и кога ще го направите е изцяло ваше. Аз за себе си вече съм решил. Важното е всеки да опита да намали загубите до минимум и така да увеличи печалбата си. Винаги ли може да стане? Не! Но нали казахме, че трябва да е интересно.

П.П.

Това са връзки към някои от статиите, които са ме вдъхновили:

http://www.landresources.montana.edu/soilfertility/documents/PDF/pub/UvolfactEB0208.pdf

http://www.landresources.montana.edu/soilfertility/documents/PDF/sscoop/UvolMgtSS.pdf

http://landresources.montana.edu/fertilizerfacts/documents/FF59UVolUreaColdSoil.pdf