Първия път когато чух думата “нематода” беше през пролетта на 2015, когато в блоковете с пшеница единични растения започнаха видимо да изостават в развитието си, листата им жълтееха и постепенно вехнеха. Тогава първо предположихме, че причината е ечемичено вджуджаване, но след взимане на проби и изследване във ВСИ Пловдив, се стигна до заключението, че корените на растенията са нападнати от немадота. Именно затова когато видях снимката по-долу бях изключително възхитен, както и разбрах че сами сме си докарали въпросното положение. На нея виждаме как микоризата хифа образува така наречените примки с които буквално лови паразитиращите нематоди, които нападат корена на растението. След което прониква в тях, полага вътре своите спори и така не само изяжда вредния неприятел, но неговото тяло служи за инкубатор на следващото поколение на гъбата. Затова мисля, че тази тема е изключително важна за нас като земеделци, защото съществуват напълно естествени системи за борба с нашите проблеми, но трябва да ги познаваме, уважаваме и изграждаме.

Миналата година беше първата с директни сеитби напролет. Изживяхме плюсовете и минусите и научихме че бързането да влезеш напролет не е за избралите директната сеитба. Тази година ще изчакаме наистина да изсъхне почвата поне на 2-3 см, преди да започнем сеитбата. Миналата влязохме да работим на мокра почва и така я утъпкахме, че растенията /по-конкретно слънчогледа/ не можа дори да се покаже и се наложи по-късно да пресяваме тези блокове.